Някога преди много години в град Мец ужасен дракон сеел ужас, страх и смърт.
Виждали го да кръжи по здрач във всички местности на Мозел, повличайки покривите на селата със своите разгърнати заострените крила, светли яркочервени очи, готов да се нахвърли върху плячката си. Жителите го нарекли Граоли, от немското Graulich, което означава ужасяващ. Гигантското влечуго не можело да се движи по суша, тъй като краката му били къси, но не без нокти, тялото - покрито с кафяво-зелени люспи, които стрела и копие не пробивали. Това отвратително чудовище си правило всяка вечер угощение от няколко невнимателни хора. То прелитало над града, порело вятъра с широките си изваяни крила и отворена паст, готова да се възползва със своите мощни челюсти, снабдени с два реда остри зъби, от плътта на невинен пешеходец.
Неуязвимо чудовище било. Нищо не изглеждало да го победи. Стоманени кинжали и оръжия от по-здрав метал се чупели от черупката му като абсурдни дървени играчки. Водата сякаш само будела страх в това чудовище ...
През II век Климент Римски дошъл да донесе Божието слово и Евангелието на мястото на и по местата на нечестивите култове. Този човек на Църквата имал безмерна слава на чудотворец. Така един ден той се молил на високите части на град Горз и отпечатъкът на коленете му останал гравиран в камъка. Друг път той изправил на крака дъщерята на управител. Той проповядвал на обществени места и публиката била значителна. Обаче в Мец винаги в съзнанието си хората имали Граоли, който опостушавал населението.
Един ден един легионер отишъл при този, който сега наричаме Св. Климент и му казал следните думи:
"Тъй като вие правите невероятни неща, бихте могли лесно да ни отървете от Граоли."
Св. Климент, чувствителен към бедствията от чудовището и големия ужас на населението, отишъл сам на следващата сутрин до бърлогата на Граоли. Чудовището било избрало за свой дом римски амфитеатър, изоставен в продължение на години, и чиито камъни гъмжали от змии от всички размери и с всички отрови. Свети Климент напредвал бавно невъоръжен срещу мястото на змея под тревожните погледи на шокирани и изплашени от хора, които стояли настрана. Изведнъж змиите се разпръснали, съскайки ужасно, а Граоли, огромен и отвратителен, излязъл от дупката си, изправил се в целия си ръст пред Св. Климент и готов за удар.
Спокоен, Климент не се оттеглил. Взирайки се студено Graoully в очите, тогава той протегнал ръка към изненаданато чудовище, което се поколебало за дълго време. Свети Климент хвърлил шала си на врата на дракона. Шалът се вкопчил в люспите и се увил около гърлото на Граоли. Св. Климент притиснал силно възел и влачил гигантското влечуго до ръба на Сей, преди да го хвърли по решително във водата.
Водата кипяла дълго време, докато Граоли отвръщал. Той не можел да разпери крилата си да избяга и завинаги изчезнал в дълбините на реката.
Така загинало кръвожадното чудовище на град Мец.
Граоли, който изчезнал в дълбините на реката, днес все още живее в департамент Мозел ...
Споменът за Граоли не се удавил като него в Сей, така поколения непослушни деца на Мец чували за ужасния змей, който дори и косвено дал името на известна улица в Мец: ул. „Тезон“ [фр. мълчим].
Всъщност тя дължи името си от легендата за Граоли, тъй като жителите на тази улица не се осмелявали да излизат вечер и дори през деня те си казвали:
"Тихо, да мълчим, че Граоли минава!"
На ул. „Шевремон“ №10 на Мец, между прозорците на втория етаж има релефна скулптура върху камък: Граоли, дракон на опустошението и символ на езичеството. Град Мец, който Св. Климент освободил от чудовището, най-накрая решил да се откаже от старите богове и да приеме християнската вяра. Тази победа била отбелязана през Средновековието по време на Rogations [молене през трите дни преди Възнесение Господне при католици и англикани] церемония, където изображение на дракон било разнясано по време но шествие в града.
Кметът на Воапи на времето, който трябвало да донесе тази статуя по време на един от празниците, спал в тази къща предишната вечер. Средновековната къща от тогава е разрушена, но скулптурата на сегашната сграда, построена през осемнадесети век, пази спомена.
Някои разказват, че гарата, която днес е построена върху руините на амфитеатъра на Граоли, крие в подовото си покритие няколко люспи на дракона.
Това, което е сигурно, е, че последното изображение на Граоли се пази в криптата на катедралата "Св. Етиен“ в Мец като важна част от съкровището, което тя съдържа.
Текстът е преведен от френски от сайта: http://dragon.graoully.free.fr/Page_1.htm